Орална хирургия :: Реплантация на зъби

Терминът "реплантация" произлиза от латински и в превод означава „презасаждане“, т.е. зъб, стигнал по някаква причина до необходимостта от екстракция /изваждане/, първо се изважда по възможно най-атравматичния начин, обработват се и се запълват кореновите канали, пломбира се и за връща обратно в алвеолата си в челюстната кост, откъдето е изваден.

Начините за фиксиране на реплантирания зъб са три:
-    Чрез частична назъбна шина, обхващаща по два съседни зъба отпред и отзад на зъба, който ще се реплантира, като всеки зъб поотделно се прикрепва за шината с телена лигатура. В наши дни назъбната шина може да се направи с ортодонтска тел 0.9 мм., която се прикрепва за повърхностите на зъбите с течен фото полимер.
-    Чрез телена шина вътре в съседен зъб и в зъба, който ще се реплантира, фиксирана с фото полимер. Това се прави когато съседен или два съседни зъба на този който се реплантира са с пломби или с кариес откъм него. В противен случай не е оправдано да се нарушава целостта им, за да се фиксира зъба, който ще се реплантира.
-    Чрез обиколна телена лигатура, което е възможно само при зъби на долната челюст.
Методът на реплантация е метод, практикуван още в дълбока древност, за което говорят археологически находки в Египет, Мексико и др. Абул Кязим - известен арабски учен, твърди, че "...на изкусния лекар това се удава твърде леко". Как на практика е ставало това? Ще дам пример с древен Египет. Клещите, с които египтяните са екстрахирали зъби по форма и видове наподобяват човката на пеликан, поради което се наричат „клещи тип пеликан“. Били са оксидирани, а не никелирани.

[/userfiles/files/repl1.jpg]

[/userfiles/files/repl1b.jpg]
Следващ вариант на клещи в древен Египет. Учудващо много наподобяват на днешните клещи за вадене на корени, наречени  „байонет“.

След изваждането на зъба с нажежена платинена нишка са обработвани кореновите канали, които впоследствие са били запълвани с природни епоксидни смоли. Пломбите са се правели от златен прах, който се е трамбовал в кавитета на зъба. След това зъбът се е реплантирал /презасаждал/ в алвеолата си и със златен тел или шина се е прикрепвал за съседните зъби.

[/userfiles/files/repl2.jpg]

[/userfiles/files/repl2a.jpg]

А ето как са правели отвори в зъбите – закрепен кремък на върха на пръчка, около която е увита тетивата на лъкче и чрез движения на лъкчета напрад-назад се получава въртелива движение. Приспособлението е идентично с това за добиване на огън.

Археологическите находки са от преди 4000 г. и не касаят фиксиране на реплантирани зъби, но по подобен начин са били фиксирани и те.
В днешно време метадът за лечение на зъби чрез реплантация е добре забравен стар метод и почти никъде не се практикува. Трябва да се отбележи, обаче, че това е последната възможност един зъб да бъде спасен. Според Проф. Кадънков, чиято дисертация е върху реплантацията, един реплантиран зъб има функционална годност от 8 до 15 години. През това време организмот бавно резорбира корена му, както се резорбират корените на млечните зъби и всъщност, в един момент зъбът остава без корен. Това е причината да го загубим 8 – 15 години след реплантацията. Не можем да не се съгласим, че това е един сериозен срок, един сериозен успех в подобен вид лечение.
Моята практика показва идентични резултати.

Как го правим в моя кабинет:
Изваждаме зъба много нвимателно, почистваме кариозната маса в кавитета, остъргваме кореновата повърхност до гладко, освобождавайки я от колагеновите нишки, с които зъбът е бил прикрепен за костта, измиваме с кислородна вода и хващаме зъба с марля, напоена обилно с физиологичен разтвор. Държим така зъба докато обработваме кореновите канали по обичайния ендодонтски начен с машинни ротиращи инструменти.Запълването им става с цимента карбофайн с тимол. Поставяме гутаперкови щифтове. Апексът се прерязва, след което се прави кавитет и пломба на апекса. Накрая зъбът се пломбира без щифт или с щифт според величината на разрушението му. След това кюретираме алвеолата докато се изпълни с прясна кръв. Следва реплантация и фиксация по един от посочените по-горе начини.

[/userfiles/files/repl3.jpg]
Класически пример за перлантиран зъб. Зъбът е бил с огромен гранулом. Шината е свалена, а зъбът е враснал добре в костта.

[/userfiles/files/repl4.jpg]
Реплантиран молар, който е пломбиран с щифт и е фиксиран с обиколна телена лигатура.


Добре се вижда, че съседните зъби са интактни и не би могло да се приложи фиксиране с вътрезъбна шина с тях. По принцип не предпочитам назъбната шина, тъй като е травматична, трудно се поддържа хигиена с нея и пациентите не се чувстват комфортно поради обема и.

[/userfiles/files/repl5.jpg]
Друг реплантиран молар, пломбиран без шифт и фиксиран с обиколна телена лигатура. Около него няма зъби, така че това е единственият начин за фиксиране. Добре личат пломбите в апексите на корените.

[/userfiles/files/repl6.jpg]
Реплантиран премолар, фиксиран с обиколна телена лигатура. Съседният зъб отпред е интактен, а задният – с корона. Обиколната лигатура се явява метод за предпочитане за фиксиране на реплантирания зъб.

[/userfiles/files/repl7.jpg]
Реплантиран молар, фиксиран с обиколна телена лигатура. Съседният зъб отзад липсва, а предният е с инлей. Отново обиколната лигатура е по-добрият избор за фиксиране. Добре личат пломбите в апексите.


Поради многобройните хакерски атаки върху предишните версии на сайта ми, много от снимките на клиничните ми случаи са загубени. В близко бъдеще ще покажа реплантирани зъби на горна челюст и другите начини за фиксиране.

За повече подробности пишете на pfhristov@yahoo.com