100% гарантирано предпазване от заразяване с Covid 19 в нашия кабинет - най-високият клас стерилизация на инструментите и ултравиолетова лампа за стерилизация на въздуха в помещенията.

Орална имплантология :: Оригинална мултитайп - имплантна концепция

Занимавам се със зъбна имплантология вече 42 години. Специализирал съм както в редица западноевропейски страни като Италия, Франция, Швейцария и Германия, така и в САЩ и Израел. Междувременно защитих патент за субпериостален имплантат и написах книга, в която обобщих този опит. Черпейки както от чуждия опит в тази дентално медицинска дисциплина, така и от своя собствен, стигнах до разбирането, че универсална имплантологична система не съществува, т.е. само в много редки случаи, където наличната кост у пациента е в достатъчно количество и с добро качество, можеш да овладееш клиничния случай с една единствена имплантатна система. Ежедневната практика изобилства от голямо разнообразие анатомо-физиологични особености даже у един единствен пациент в различните участъци от челюстите му, което е предпоставка имплантологът да владее поне 3 имплантатни системи, едната от които субпериосталната, за да може, комбинирайки ги, да рехабилитира дъвкателния апарат у този пациент. Алтернативата са сложни аугментационни хирургични техники като синус лифтинг, костна авто присадка, водена тъканна регенерация или хирургични техники от рода на костна дистракция, транспозиция на нерва и пр., които са скъпи, бавни и не гарантирани като успех.
Давайки си сметка за всичко това стигнах до разбирането за подхода в подобни случаи, което нарекох „мултитайп – имплантна концепция“, което ще рече използването на не по-малко от 3 имплантатни системи, едната от които субпериосталната. Наричам тази концепция още „толкова, колкото и там, където“, т.е. създавам толкова на брой опори за неподвижно протезиране, колкото са ми необходими и там, където са ми необходими. На практика това се постига с не по-малко от 3 имплантни системи, едната от които е субпериосталната.
Концепцията не се явява в разрез с възможността, при необходимост, да се прави костна пластика в дадени участъци на челюстите с оглед поставяне на определен тип имплантати, което, в конкретния случай, би било в интерес на пациента, както и възможността, при определени анатомофизиологични особености, съответния случай да бъде третиран с един и същ тип имплантати.
Като имаме предвид гореизложеното, нека се върнем към концепцията "Толкова, колкото и там, където". Ясно е, че не винаги можем да поставим толкова имплантата, колкото са ни необходими и там където са ни необходими, владеейки един имплантационен метод, разполагайки с една имплантатна система или с няколко, но сходни по тип. Възниква необходимостта от владеене на няколко имплантационни метода и наличност на няколко типа имплантатни системи, за да може да се осъществи концепцията и да се импровизира при инциденти в практиката, но в крайна сметка да се осъществи лечението на пациента.

[/userfiles/files/mlt1.jpg]Класификация на Kenedy за дефектите на зъбните редици

[/userfiles/files/mlt2.jpg]Видове и степени на атрофия на алвеоларната кост на горната челюст

[/userfiles/files/mlt3.jpg]Видове и степени на атрофия на алвеоларната кост на долната челюст. Според тези видове и степени, които се установяват по скенер се предприема планирането и поставянето на един или друг вид имплантати или се избира метода на костна пластика, за създаване на условията за това.

 

[/userfiles/files/mlt4.jpg]Класификация на Lekholm и Zarb за видовете кост съобразно костната плътност.



Както става ясно планирането на имплантатното лечение става съобразно класификацията на Kenedy и класификацията на Lekholm и Zarb, като черпим данни за количеството и качеството на костта от скенера.
Първоначално, когато нямаше скенери го правехме по примитивен, но хитроумен начин /виж картинките по-долу/.
 

[/userfiles/files/mlt5.jpg]1 - Върху гипсов модел по отпечатък от челюстта изрязваме сегмент, в който ще имплантираме.
2 - полученият сегмент
3 - в устата на пациента със зъболекарска сонда и гумен стопер от ендодонтска пила убождаме лигавицата на всеки 2 мм. и нанасяме резултата върху този сегмент, отбелязвайки точки, които после свързваме. Получава се височината, дебелината и конфигурацията на костта.
4 - по тази картинка съобразяваме дължината и дебелината на имплантата, който ще поставяме.
По-късно фирмите производителки предложиха прозрачни целулоидни шаблони, съобразени по изометричност с рентгеновите снимки, които направо налагахме върху тях и автоматично получавахме искания размер на бъдещия имплантат.

Ето...
 

[/userfiles/files/mlt8.jpg]Най-често увеличението на рентгеновия образ е 1.25

[/userfiles/files/mlt9.jpg]Съвременните компютърни томографи /скенери/ дават триизмерен образ на разрези на челюстта на всеки 2 мм., което твърде много улеснява работата на имплантолога.

[/userfiles/files/mlt10.jpg]Някои го правят директно със софтуера Планирането на имплантатното лечение, както и практическото му изпълнение е не лека задача и трябва да се прави от подготвени специалисти.
 
 
Разнообразния дизайн на зъбните имплантати е плод на дълги години емпирично и научно дирене. В момента съществуват 4 типа форми зъбни имплантати /виж уводната статия/. За да се удовлетвори концепцията „толкова, колкото и там, където“ имплантологът трябва да владее поне 3 от тях, за да може да импровизира в клиниката. В противен случай трябва да владее сложните костно-пластични операции, за да се справи с дадения клиничен случай само с една имплантатна система.

Ще илюстрирам Концепцията с проследяването на един клиничен случай.

[/userfiles/files/mlt11.jpg]Ето така изглежда скенерът на долната челюст на 45 годишна пациентка, по професия балерина, страстен пушач.

Лечението на горната челюст бе проведено преди 11 години, когато пациентката бе на 34 и в Стоматологичния факултет са предложили частична протеза.

Тя категорично не желаеше да носи подвижни протези и съвсем естествено трябваше да се проведе имплантатно лечение.
 

[/userfiles/files/mlt12.jpg]На показаните срезове се вижда съвсем тънка алвеоларна кост, където, след прерязване на острите върхове можеха да се поставят само имплантати MTI, чийто диаметър бе 1.8 мм.
В областта на срез № 18, срезове № 35 и 39, отговарящи съответно на 36,37 и 46-ти зъби, бяха поставени имплантати T.B.R.

[/userfiles/files/mlt13.jpg]Ортопантомографията след имплантирането. Горната челюст е завършена ортопедично, а долната е с временен мост.
Ето и етапите на ортопедичното лечение с метало керамика.
 
[/userfiles/files/mlt14.jpg]

[/userfiles/files/mlt15.jpg]Мостът от метало керамика в „разглобен“ вид. По принцип цели дъги се отливат на части, които после се спояват. Мое хрумване е да използвам стави за фрез-протези „Ancora“ и после да залепя отделните части с глас-йономерен цимент.
 

[/userfiles/files/mlt16.jpg]Мостът в сглобен вид на модел – различни изгледи След около 4 години пациентката изгуби 14,15 и 17 зъби.
[/userfiles/files/mlt17.jpg]Мостът по „Адапта“ с обилно натрупване на никотинови налепи и зъбен камък, което е станало причина за загубата му. След екстракция и изчакване около 3 месеца в този участък бе поставен СПИ с 2 глави и горната челюст бе протезирана с метало керамичен мост.

[/userfiles/files/mlt19.jpg]Така изглежда ортопантомографията след имплантирането. Долната челюст вече отдавна е протезирана с моста от метало керамика, който показахме по-горе.

[/userfiles/files/mlt20%281%29.jpg]Така изглежда мостът от метало керамика в устата на пациентката

[/userfiles/files/mlt21.jpg]Така изглежда лечението в окончателен вид
Снимките са взети от мои лекции за обучаващите курсове, които водех и от книгата ми „Субпериосталните имплантати…“
За повече подробности пишете на pfhristov@yahoo.com